Начало
Вписани адвокати
Историческа справка
Органи
Актуална информация
Решения
За контакти
Полезни интернет страници
English
сп. Адвокатски преглед








<< Начало | Историческа справка


Първият опит за цялостна законодателна уредба на адвокатската професия е направен с постановленията на глава Х “За адвокатите”, (чл.181-211) от Закона за устройство на съдилищата от 5.2.1883г. (ДВ, бр. 16/12.2.1883г). Характерното в този закон е, че е подчинявал адвокатите на съдилищата и е предвиждал широки правомощия на зам.-министъра на правосъдието. Законът е срещнал съпротива и неговото действие е било суспендирано с княжески указ от 4.4.1883г. (ДВ, бр. 39/2.4.1883г.). Така следва да се приеме, че първият Закон за адвокатите в България е приет от Петото Обикновено Народно събрание на 22 ноември 1888г. (ДВ, бр. 140/24.12.1888г.). Законът не е установявал корпоративно устройство на адвокатската професия. Приемането на адвокатите е ставало чрез “приписване” към окръжен съд с определение въз основа на молба, подкрепена със съответни документи, установяващи притежаването на изискваните от закона положителни качества за званието “адвокат” на молителя и липсата на отрицателни качества. Дисциплинарният надзор е бил поверен на окръжните съдилища. Все пак се е предвиждала възможността за избор на адвокатски съвети, които са могли да поемат осъществяването на дисциплинарната отговорност. Ясно е, че този закон практически не е организирал адвокатската професия. Едва със Закона за адвокатите, приет на Втората редовна сесия на Двадесет и първото Обикновено Народно събрание на 24 юни 1925г. (ДВ, бр. 78/8.7.1925г.), адвокатурата се организира на съвършено нови основи. Законът е изграден на два принципа: на самоуправление и на самоконтрол, необходима предпоставка за пълната независимост на адвокатурата. За осъществяването на тези принципи е установено корпоративното й устройство. Адвокатите задължително членуват в адвокатски колегии, които са юридически личности. Нейни органи са адвокатските съвети, които имат изпълнителни, управителни и дисциплинарни функции. Именно тези функции са делегирани от закона, което прави адвокатските колегии публично-правни тела с публично-правни органи. Върховен орган на самоконтрола и самоуправлението на адвокатурата е Висшият адвокатски съвет, състоящ се от 15 редовни и 15 допълнителни членове с четиригодишен мандат; такива са могли да бъдат само членове на Софийската адвокатска колегия избирани от общо събрание на председателите на адвокатските съвети. Съставът е бил подновяван по наполовина всяка втора година. Висшият адвокатски съвет съгласно чл.102 от Закона изготвя правилник за стажа, произнася се като втора инстанция по същество по жалбите и протестите срещу постановленията на адвокатските съвети относно допускането до стаж и относно приемането в колегията, определя колегиите в страната, съставя и води списък на всички адвокати в страната, и действа за неговото обнародване в “Държавен вестник”, произнася се по оспорванията и по избора на адвокатските съвети, одобрява или изменява издадените от адвокатските съвети техни наредби и правилници, представлява висша дисциплинарна инстанция, издава общи наредби в духа на закона, както и изпълнява всички наложени му от закона задължения. Установяване на нов държавен строй след 9 септември 1944г. налага промяна и в организацията на адвокатурата. Законът от 1925 год. е отменен на 16 октомври 1947г. с нов Закон за адвокатите (ДВ, бр. 257/5.11.1947г.). Законът предвижда също, че адвокатските колегии са юридически личности, чиито органи са общото събрание и адвокатския съвет. Запазен е и Висшият адвокатски съвет, но с по-ограничени функции. Предвидено е, че изготвя правилник за стажа (за влизането му в сила обаче е било необходимо одобряването му от министъра на правосъдието), произнася се като втора инстанция по същество по жалбите и протестите срещу постановленията на адвокатските съвети относно допускането до стаж и вписването и заличаването по колегии и издава общи наредби в духа на закона. Висшият адвокатски съвет според закона не е имал никаква съдебна дисциплинарна компетентност. Дисциплинарното преследване е могло да бъде възбуждано не само с решение на адвокатския съвет, но и с определение на съдилищата, ако дисциплинарното провинение е било извършено пред тях. Дисциплинарната отговорност се е осъществявала от Дисциплинарен съд, съставен не само от адвокати, но и от съдии. Решенията на дисциплинарния съд подлежат на обжалване пред Висшия дисциплинарен съд в състав трима съдии от Върховния касационен съд и трима адвокати от състава на Висшия адвокатски съвет. Ръководната идея на този закон е, че адвокатската професия се упражнява само чрез адвокатски колективи като се изключва пряко договаряне между отделните адвокати и клиентите. Работата се е разпределяла между членовете на колективите от секретарите на същите,техни ръководители и представители. Последните са определяли адвокатските възнаграждения по установена от Министерството на правосъдието тарифа, като са били внасяни в касите на колектива, от която адвокатите са получавали част от тези възнаграждения след представяне на съответни удръжки. Законът от 1947 год. е отменен с Указ за адвокатурата (ДВ, Изв. бр. 49/10.6.1952г.) с последващи изменения и допълнения). Висшият адвокатски съвет е премахнат съгласно чл.30 от указа. Общо ръководство и върховният надзор върху дейността на съветите на адвокатските колегии и на юридическите консултации (заменили адвокатските колективи) принадлежи на министъра на правосъдието. Решенията и разпорежданията на съветите на адвокатските колегии подлежат на обжалване пред министъра на правосъдието, който може да изменява или да отменява решенията на съветите на адвокатските колегии по всички въпроси ако това се налага от обществените интереси. Съветите са длъжни да изпращат на Министерство на правосъдието преписи от всички техни решения и отчети. Министерство на правосъдието е овластено да издава правилници по организацията и дейността на съветите на адвокатските колегии и на юридическите консултации, и на дисциплинарните комисии както и по приложение на Указа. Очевидно този указ е премахнал напълно независимостта на адвокатите и е отрекъл основните принципи за упражняване на адвокатската професия, а именно на самоконтрол и самоуправление. Указът от 1952 год. е отменен с нов указ (ДВ, бр. 96/3.12.1976г.). Той също отрича независимостта на адвокатската професия, която съставлява безусловно необходимо изискване във всяка правова и демократична държава. Указът не само запазва, а в същност разширява правата на министъра на правосъдието, комуто е възложено осъществяването на държавното ръководство и надзор на нейната дейност. Министърът контролира законосъобразността на решенията на всички органи на адвокатурата, включително и на решенията по дисциплинарни дела. Указът наистина предвижда като върховен орган на адвокатурата Централен съвет на адвокатурата, състоящ се от адвокати, избрани от общи събрания на адвокатските колеги; учудващо в състава на този съвет са включени и чужди на професията лица - представител на министерството на правосъдието, на единния център за наука и подготовка на кадри по право на Централния съвет на Съюза на юристите и на Централния комитет на Профсъюза на работниците от административните учреждения и обществените организации. Централният съвет е избирал като постоянно действащ орган бюро в състав, който не е могъл да надминава 9 члена. Доколкото Централният съвет на адвокатурата е бил изпълнителен и управителен орган той не е могъл да бъде независим и осигуряващ самоуправлението на професията, предвид установеното държавно ръководство и надзор върху дейността на адвокатурата. Конституцията на Република България от 13 юли 1991г. в чл.134 установява адвокатурата като публично-правен орган необходим за осъществяването на защитата на правните субекти при упражняването на съдебната власт, при осъществяването на правораздаването. Принципите на свобода, независимост и самоуправление на адвокатурата са конституционно установени. Така не само закон, но и Конституцията делегира на адвокатурата управителна и дисциплинарно-съдебна власт. Адвокатурата прочее е публично-правно тяло, с органи чиито функции са несъмнено публично-правни. В тази светлина адвокатурата като цяло и адвокатските колегии не са съсловни организации. В §4 от ПЗР на Конституцията е предвидено, че определената с нея организация на съдебната власт (следователно и на адвокатурата) влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони; същите трябвало да бъдат приети в срок от три години, както изрично е посочено в §3, ал.3 от същите разпоредби. Такъв устройствен закон е и Законът за адвокатурата щом като в чл.134, ал.2 от Конституцията е предвидено, че организацията и редът на дейността на адвокатурата се урежда със закон. Така новият закон бе приет от Великото Народно събрание в заседанието му на 12 септември 1991г.; Той е обнародван в ДВ, бр. 80 от 27 септември 1991г. и е влязъл в сила три дни по-късно, на 30 септември 1991г. Адвокатите членуват в адвокатски колегии, които са юридически лица. Управителни и изпълнителни органи са адвокатските съвети. Те са и дисциплинарни органи единствено с правомощието да възбуждат дисциплинарно преследване. Самото преследване се осъществява от дисциплинарен съд, независим от адвокатския съвет. Председателите на адвокатските съвети и дисциплинарните съдилища, както и техните членове и членовете на контролните съвети се избират от общи събрания на колегиите с двегодишен мандат. Адвокатският съвет представлява адвокатската колегия, ръководи дейността й, упражнява бюджета й, приема, отписва и заличава членове на колегията, ръководи безплатната работа, грижи се за защитата на професионалните права, за опазване на честта и достойнството на членовете на колегията, следи за изпълнението на техните задължения, управлява и стопанисва имуществото на колегията, ръководи и осъществява дейността за повишаване на професионалната квалификация на адвокатите и както се посочи по-горе възбужда дисциплинарно преследване против провинили се членове на колегията. Върховен орган на самоконтрола и самоуправлението на адвокатурата е Висшият адвокатски съвет. Той се състои от 15 основни и 10 резервни членове, които се избират с тригодишен мандат от общо събрание на адвокатите от страната. То се състои от представители на адвокатските колегии при норми на представителство 1 делегат на 20 адвокати. Общото събрание избира отделно председател на Висшия адвокатски съвет, който се включва в броя на редовните му членове. Измежду тях се избират двама заместник-председатели и главен секретар. Висшият адвокатски съвет свиква и провежда общо събрание на адвокатите от страната, изпълнява негови решения и дава отчет пред него, определя встъпителните и годишните вноски на адвокатите за бюджета си, издава наредби, възложени със закона, произнася се по жалби срещу незаконосъобразни решения на общото събрание на адвокатските колегия и по законосъобразността на избора на адвокатските съвети, произнася се по жалбите и протестите срещу постановленията на адвокатските съвети за допускането до стаж и за приемането на адвокати, води списък на адвокатите в страната, който се обнародва в “Държавен вестник”, осигурява и одобрява разходите за дейността на Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд.

 
 
Back Home Top
         
© 2003, Висш адвокатски съвет | usloviq
obnovqvane
proekt
Created by Lex.bg. Design by Creato.biz